логопед

Оставете ме да играя!

Автор: Анелия Димитрова, логопед

Все по-често в практиката си се срещам с деца, които в ранна детска възраст умеят да броят и познават буквите, но нямат практически нужда от това, учат чужд език, но не боравят правилно с майчиния си, посещават редица групови занимавия, но не знаят какво да правят, когато бъдат оставени да играят свободно. Това са онези моменти, в които им се налага да използват въображението си или просто да се наслаждават на физическа активност, за да се забавляват. Време, което не включва ръководство от възрастен, спазване на точно определени правила или електронно устройство, а просто неструктурирана детска игра.

Играта е най-естественият спътник на детското развитие – тя допринася за когнитивното, физическото, социалното и емоционалното израстване на индивида. Играта е толкова важна, че е записана като основно право в Конвенцията на ООН за правата на детето. Tвърде често обаче се случва в забързаното и разграфеното им ежедневие – от детска градина, на танци, после на плуване, на ментална аритметика, на английски, френски и китайски, да не им остава време просто да играят. А самостоятелно инициираните занимания:

  • развиват въображението, сръчността и други важни умения;
  • насърчават децата да взаимодействат със света около себе си;
  • учат ги да работят в група, да споделят и да решават конфликти помежду си;
  • помагат им да преодоляват страховете си и да трупат самочувствие;
  • развиват умението им за вземане на решения;
  • изграждат адекватно схемата на собственото тяло, която е базисен компонент за усвояване на пространствените и времеви концепти;

Важно е отново да уточня, че говорим за неструктурирана, водена от детето игра, независимо кой участва в нея. Не обучителна, не контролирана от възрастен като правила и насоки, не включваща пасивност като игрите на компютър, таблет и т.н., а двигателно свободно забавление.

А ако всяко дете с типично развитие получава достатъчно възможности за движение, то ще изгради адекватно схемата на собственото тяло, както и споменах по-горе. Най-общо казано, това е познанието, което то притежава за тялото си, без да го наблюдава. Това вътрешно усещане се изгражда, благодарение на добре интегрирана информация, постъпваща от мускулите, ставите и кожата. Това не е нещо, с което се раждаме, а нещо, което се развива, посредством кинестетичния и сензорен опит. Давайки стимул на мозъка през двигателни дейности, се активира т. нар. невропластичност. Предоставянето на повече възможности за движение и обогатяване на сетивния опит в ранна детска възраст е ключов фактор за балансираното развитие и доброто усещане на детето в собственото му тяло, което пък от своя страна става база за добро обучително и академично представяне по-нататък в живота му, от което се страхуват много родители и позиционират децата в строга обучителна среда твърде рано.

Мамо, тате, хайде да играем!

На какво и с какво да (не) играем?

  • Свободните занимания могат да включват всички онези играчки, които се мотаят навсякъде из вкъщи и никой никога не иска да прибере – кубчета, кукли, колички, топчета и т.н.
  • Препоръчително е да не включват електронни устройства или поне основното внимание да не е върху тях.
  • Банда деца, играещи футбол в парка, например, не е същото като заниманията на детето с треньор два пъти седмично.
  • Игри на площадката – катерене, пързаляне, люлеене, тичане
  • рисуване, оцветяване, изрязване, апликиране
  • ролеви игри, игри „наужким“ – всичко може да се продава в магазин, да бъде сготвено във въображаема кухня или да бъде скрито в добре познатата ни „крепост“ от столове и одеяла
  • четене и разглеждане на книги, които отговарят на интересите на децата, но не като част от домашно или обучение
  • настолни игри, подходящи за възрастта

Ако разчитате на учебните заведения да предоставят достатъчно свободно време за игра на децата ви – е, имам лоша новина за вас – никога не е достатъчно. Така че преосмислете графиците, натовареността и обучението и просто оставете децата да играят. Малко повече.


Повече за Анелия

Завършила бакалавърската и магистърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“. Като студент работи в Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ като групов терапевт на деца с нарушения в развитието, а по-късно стартира и професионалната си кариера на логопед на същото място, допреди 2 години и половина, когато започва частната си практика. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция на комуникативни нарушения, терапия на сензорноинтегративна дисфункция, превенция и терапия на обучителни трудности в предучилищна и ранна училищна възраст.

Споделяне на публикацията

Организирате събитие за деца? Промотирайте го безплатно тук!