логопед

РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ – ЕЗИКЪТ НА БЕБЕТАТА

Знаете ли, че:

  • 8%-9% от децата страдат от комуникативни нарушения (по данни на American Speech-Language-Hearing Association (ASHA))
  • повечето родители изчакват твърде дълго, преди да потърсят професионална помощ

 

За всички ни е ясно, че като родители на малки деца имаме твърде много неща, за които да се притесняваме – дали детето се храни добре, дали спи достатъчно, дали расте спрямо критериите за възрастта, дали получава достатъчно нова информация и как я обработва и използва и т.н. Несъмнено сравняваме развитието на нашето дете с това на околните, получаваме редовните въпроси от семейство и близки: „Започна ли да ходи?“, „Казва ли вече думички?“, „Какво яде?“. Само че спомняте ли си кога и дали някой ви е попитал „Вашето бебе прави ли очен контакт? Усмихва ли се? Сочи ли с пръст? Започна ли да комбинира две думи, когато навърши 2г?“

Моето наблюдние е, че ранните опити за комуникация, които започват веднага след раждането, често остават незабелязани и съответно отсъствието им не предизвиква съмнения у родителите, че нещо не се случва, както трябва. Затова в следващите редове ще се опитам да обхвана важните сфери, свързани с комуникативното развитие в първата година от живота на всеки човек.

Първите 6 месеца

Може да ви се струва твърде рано, но детето изгражда връзката си със света от първия ден, в който се появи в него. Първото, което трябва да забележим за момента в невербалната комуникация между нас и нашето бебе е наличието или отсъствието на устойчив очен контакт и много скоро след това появата на първите усмивки.

Храненето и всяко затруднение в процеса на осъществяването му могат да бъдат предвестник на комуникативно нарушение. При трудности с кърменето, освен консултант по кърмене, е добре да се обърнете и към логопед-хранителен терапевт, който да провери миофункционалните движения на бебето, за анатомични аномалии и наличието или отсъствието на определени вродени умения, които подпомагат процеса на хранене.

В този период нещото, което трябва да проследяваме с особено внимание, са движенията и техния контрол. На 2 месеца бебето трябва да може да държи главата си изправена при поставяне по корем. Общото движение на големите крайници е от изключително значение за психомоторното развитие и до шестия месец бебето трябва да може да ги контролира, да хваща достъпен предмет, да удря един предмет в друг спонтанно, да се обръща самостоятелно, поставено на твърда повърхност. Толеранса, който се дава в този период за появата на дадените умения е 1-2 седмици, след което е нужна консултация със специалист.

Около втори, трети месец след раждането трябва да се появи гукането. Това е неосъзната вокална активност, състояща се предимно от гърлени (к, г, х,) и гласни звукове. А между трети и шести месец очаквайте и първоначалното подражание – това е рефлекторна реакция на бебето на вашето поведение, което става база за споделено внимание, стоящо в основата на общуването.

Когато всички физиологични нужди на бебето са задоволени, тогава то започва да се развива емоционално и да проявява интерес към света. Не оставяйте малките бебета да плачат, гушкайте ги и установявайте връзка с тях, защото само дете, което се чувства обгрижено и спокойно, има желание да пипа, да играе и да комуникира.

Вторите 6 месеца

След навършване на 6-месечна възраст се очаква от бебето да може да седи самостоятелно, което пък става основа и за все повече дейности, в които то може да бъде включвано. Много скоро след това се появява и пълзенето – първоначално с приплъзване на едната част от тялото, а много скоро след това и координирано редуване на ръцете и краката. От бебето се очаква да може да смени позата от 4-опорен стоеж в седнало положение. Имайте предвид, че никое от тези двигателни умения няма да се появи изневиделица и е много важно те да бъдат стимулирани, като първото „научаване“ се осъществява чрез тренировка и повтаряне на даден двигателен опит. Впоследствие този опит се запаметява и това позволява на детето да го пренесе и използва в нова ситуация. Отклонението, което се допуска за затвърждаването на ново умение в този период е един месец закъснение от нормата.

След като детето вече е позиционирано в полуизправено положение, идва ред и на захранването. Предупреждавам, че като всяко ново умение, и това е трудно и изисква известна упоритост и от двете страни, така че не се отказвайте при първата пречка. Много е важно да следим дали бебето проявява някакъв тип сетивни нарушения – повръщане, отказ от определени текстури, миризми, температури. При персистиращи явления от този вид, отново съветвам консултация с логопед-хранителен терапевт, който да провери има ли място за притеснения и при установени нарушения, да изготви схема на захранване и подходящи алтернативи, с които да улесни процеса както за вас, така и за вашето дете.

Към шести месец бебето използва наличните вече звукове (гърлени, устнени, преградни), като ги комбинира по различен начин и обикновено дублира в срички (ма-ма, па-па, ка-ка и тн.) Това е т.нар. лепет, който много родители бъркат с появата на първите думи. Освен него, във втората част от първата година очакваме малкият човек да реагира при повикване по име, да разбира смисъла на често употребявани думи, да търси с поглед или посочва близки обекти при споменаването им (напр. „Къде е тати?), да спира с дейността, която извършва, при чуване на „не“; при тръгване от дадено място да реагира на „чао“.

В емоционалната сфера едно обгрижено и спокойно дете на тази възраст обикновено изглежда щастливо, разпознава близките си и проявява едно комплексно оживление при появата им.

В заключение, наблюдавайте, записвайте и окуражавайте новите умения, които забелязвате в децата и сравнявайте с нормата за възрастта. Логопедите са най-образовани в ранно детско развитие и посредством скрининг тестове могат да ни кажат в коя област детето има забавяне и да ни насочат към съответния специалист за допълнителен преглед. Бъдетете убедени, че няма нищо срамно в това да потърсим помощ – това, че се консултираме, ни прави добри родители.

 

 

Повече за Анелия

Завършила бакалавърската и магистърската си степен в СУ Св. Климент Охридски“. Като студент работи като групов терапевт на деца с нарушения в развитието, а по-късно стартира и професионалната си кариера на логопед. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция на комуникативни нарушения, терапия на сензорноинтегративна дисфункция, превенция и терапия на обучителни трудности в предучилищна и ранна училищна възраст.

Споделяне на публикацията

Организирате събитие за деца? Промотирайте го безплатно тук!