НЕ ПИПАЙ ТАЗИ ИГРАЧКА

Замисляли ли сте се колко много смесени сигнали получават децата ни всеки ден? Как в старанието си да сме по-добри родители от нашите собствени се превръщаме в тяхно копие. Как всяко нещо, до което се докосне детето ни, и не е играчката, която сме се уверили предварително, че е чиста и напълно безопасна за възрастта му, ни сварва неподготвени и реагираме с поредната забрана.

Ще го счушиш! Ще се удариш! Не пипай! Внимавай! Не скачай! Не бързай! По-бързо! Внимавай! Това не е за теб! Не може! Внимавай! Това не е играчка. От играчка да не стане плачка! Внимавай! Внимавай! Внимавай! Мантрите на родителството.

Всичко е опасно, ако не е, то най-вероятно е потенциално опасно. Забравяме, че чрез игрите, предметите и материалите, децата опознават света. С това да докоснат нещо непознато, да го изпуснат, защото не могат да преценят тежестта, да се изцапат, да експериментират, да го включат в играта си. Ето го и примера с малкия човек вкъщи. В момента, в който вече можеше да отваря шкафове, започнаха и тонове забрани. От една страна  не исках да ги обезопасявам, за да може да отваря и да разглежда, от друга страна виждах как всичко може да го нарани, защото каква игра ще е, ако просто ги наблюдава, без реално да играе с тях.

Искам да ви споделя една всеизвестна тайна. Колкото повече забрани – толкова повече внимание, тръшкане и опити да се добере до нещо, което „не е за него“. Загубата на интерес идва с обстойното изследване на предмети. Разбира се, под нашето зорко наблюдение.  (Разбирайте, нямам предвид безумици като да давате нож и шило на двегодишно, но ясно си спомням как неочаквано, много внимателно и със заучени движения големият ни син наряза банан, което се оказа естествено развитие на определена възраст и е заложено в учебния процес)

Отговорността по обезопасяване на дома е изцяло грижа на родителя. На възраст до 3 години децата не бива да се оставят без надзор. Определена интонация и създаване на навици са добро решение, но когато детето започне самостоятелно да усвоява пространството става все по-трудно за нас да подсигурим неговата безопасност. Ако прецените, че определени вещи са крайно неподходящи за възрастта на детето си, по-добре ги преместете на високо и недостъпно място, пред това да заключите достъпен шкаф, което поражда любопитство и желание у детето да включи скритите там съкровища в игрите си.

Можем  да сме отговорни родители, но да показваме, позволяваме и да насърчаваме творчеството. Игри не означава играчки, а предмети, които включваме в създаването на светове. Игрите развиват интелектуалното и физическо състояние, освобождават детето от тежестта на предразсъдъци и страхове, правят го по-уверено, фокусирано и щастливо. Все неща, които зависят от следващото позволение или забрана.

Споделяне на публикацията

Организирате събитие за деца? Промотирайте го безплатно тук!